22 февруари 2010
Божана Димитрова, радиожурналистка, дългогодишна водеща по БНР.
Петя Гегова, юристка, депутатка в 39-ото и 40-ото НС
Цвета Караянчева, депутатка от ГЕРБ в 41-ото НС
Виктор Михайлов, адвокат, министър на вътрешните работи в правителството на Любен Беров, р. 1944 г
Акад. Кирил Боянов, директор на Института по паралелна обработка на информацията при БАН, р. 1935 г
.
Красимир Дачев, бизнесмен
, бивш зам.-шеф на търговско-промишлената палата, р. 1950
Милен Добрев, олимпийски шампион по вдигане на тежести от "Атина 2004", р. 1980
Милко Ковачев, бивш министър на енергетиката, старши съветник в Европейската банка за възстановяване и развитие, р. 1957
Радион Попов, извънреден и пълномощен посланик на Република България в Кралство Саудитска Арабия, р. 1950
Христо Карастоянов, писател, носител на наградата "Златен ланец", р. 1950
13 март
Исак Соломон Паси, р. 1928 г. - умира на 13 август 2010 г. в София,
Автор на повече от 40 книги. Негово дело като съставителство, обща научна редакция и коментари са над 80 тома със съчинения на велики майстори на духа от цялата човешка история – от античността до XX век. Основоположник е на книгоиздателските поредици "Естетика и изкуствознание" (изд. "Наука и изкуство"), "Философско-есеистична библиотека" (изд. "Георги Бакалов", Варна), "Класическо наследство" (Университетско издателство "Св. Климент Охридски"), "Философия и човек" (изд. "Захарий Стоянов") и др.
Благодарение на Исак Паси през годините става възможно в България да се появят съчинения на Цицерон и Хораций, Блез Паскал и Артур Шопенхауер, Фридрих Ницше и Густав Льобон, Дмитрий Мережковски и Анри Бергсон, Зигмунд Фройд и Карл Густав Юнг, Мигел де Унамуно и Хосе Ортега и Гасет, Лабрюйер и Вовнарг, Шамфор и Сьорен Киркегор, Йохан Хьойзинха и Владимир Соловьов, Лев Шестов и Николай Бердяев, Томас Ман и много други.
14 март
Предраг Пажин, бивш футболист на "Левски", 1973
18 април
Ваня Костова, вокалестка
Проф. д-р Красимира Кисьова, главна лекарка на Университетска болница - Варна
Илко Овчаров, журналист, 1951
к.д.п. Николай Симеонов, бивш началник на ДИК - Варна, 1952
Боян Янев, художник, 1963
Проф. Александър Грозев, кинокритик, 1945
Владислав Славов, юрист, председател на ВАС, 1947
21 април
Никола Хаджиев, артист-солист, 1931
Десислава Иванова, тв журналистка
Мария Гигова, трикратна шампионка по художествена гимнастика
Проф. Петър-Емил Митев, социолог, 1936
22 април
Лилия Каратанчева, бивша журналистка във варненския всекидневник "Народно дело", живее в Лас Палмас
Валери Петров, поет и сценарист, преводач, 1920
Радой Ралин (псевдоним на Димитър Стефанов Стоянов), роден 1923 - умира на 21 юли 2004 г.
Български писател, поет, сатирик и дисидент. През 1953 г. е един от създателите на Стършеловия сатиричен театър — първия български театър на сатиричната миниатюра, който става средище на антикултовската сатира. През 1946–49 г. е редактор във в. „Литературен фронт“, през 1952–61 година — във в. „Стършел“, 1961–63 година — във в. „Литературни новини“, 1961–63 година — в Студията за игрални филми, 1964–66 година — в Студията за хроникални и документални филми, където създава поредицата документални киносатири „Фокус“. Редактор в издателство „Български писател“ (1967–68), в Българска кинематография (1976–87), през 1987–90 година — във в. „Литературен фронт“.
На негово име е наречен площадът пред кино „Изток“ в София.
От 1992 година заедно с Борис Димовски и своя син Кин Стоянов издава в. „Щастливец“.
Радой Ралин е дядо на евродепутата Димитър Стоянов.
Никола Анастасов, актьор, 1932
Вилхелм Краус, машинен инженер, бивш министър на транспорта, 1949
О.з. генерал Любен Петров, бивш началник на ГЩ на БА, 1938
3 юли
Антонио Угрински, актьор, 1960
Доц. д-р Емилия Масларова, бивш министър на заетостта и социалните грижи (20 декември 1990 - 8 ноември 1991 г.) и бивш министър на труда и социалната политика (17 август 2005 - 27 юли 2009 г.).
Проф. Александър Фол, историк и траколог, 1933
23 юли
Данчо Лазаров, президент на Българската федерация по волейбол, 1943 г.
Живко Колев, поет, продуцент, режисьор, 1954 г.
Стоян Ганев, вицепремиер и министър на външните работи в правителството на Филип Димитров, 1955 г.
24 юли 2010
Асен Гаргов, композитор, 1949 г.
Иван Иванов, депутат от ДСБ, 1945 г.
Гюнер Тахир, лидер на НДПС, 1961 г.
25 юли 2010
Георги Атанасов, министър председател на България от 1986 до 1990 г., 1933 г.
Къци Вапцаров, шоумен, 1963 г.
Никола Филчев, бивш главен прокурор на България, 1948 г.
Сашо Диков, журналист, 1952 г.
26 юли 2010
Диана Дафова, поп певица
Нораир Нурикян, двукратен олимпийски шампион по вдигане на тежести, 1948 г.
Проф. Стоян Кушлев, председател на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, 1938 г.
27 юли 2010
Борислав Дионисиев, един от съучредителите и двигателите на основания през 1993 г. Г-13, клуб на едрия бизнес в България в началото на прехода. Борислав Дионисиев е роден през 1947 г. в София. Завършил е международни икономически отношения в някогашния ВИИ „Карл Маркс” (днес УНСС). Следвал е и в Киев. Втората му съпруга е рускинята Олга Шчербика. През 1979 г. е специализирал в университета в Осло, Норвегия. От 1975 до 1981 г. работи в Института по съвременни социални теории. В периода 1981-1989-а е редактор и завеждащ международен отдел в сп. „Отечество”.
Венелин Узунов, областен председател на БСП-Разград. Узунов е четири мандата кмет на Разград, след това депутат в 40-тото Народно събрание и съветник на президента Георги Първанов.
Вера Кочовска, екстрасенс, биоенерголечителка.Родена е през 1945 г. в град Перник. Живее в град Плевен. Умира на 11 февруари 2011 г. в домa си. Баща ѝ, Крум Балкански, умира, когато била малка, след което майка ѝ я изоставя на гроба му и момичето постъпва в дома за сираци в Кочериново, Кюстендилско.
Придобила способностите си след тежка травма. Предпочита да разговаря в полулегнало състояние. Според самата пророчица, тя черпи енергията си от Мадарския конник, близо до Шумен, но не искала да живее там. Кочовска вярвала, че съхраняването на скалната фреска Мадарски конник ще спаси България. Малко преди да смъртта си през 2011 г. Кочовска предсказва, че до 2016 г. в България ще има два кървави атентата срещу Бойко Борисов и пожизнения лидер на ДПС – Ахмед Доган.
Даниела Никифорова, зам.-министър на транспорта в правителството на Сергей Станишев.
Делян Пеевски, депутат.
Дончо Цончев, български писател-прозаик. Роден на 27 юли 1933 г. в гр. Левски. Умира на 22 юли 2010 г.
Завършва гимназия през 1951 г. и специалност Геология в Софийския университет през 1959 г. Работи като зидар, геолог в Родопите и Странджа (1959-1963), учител в София (1963-1966), отново като геолог в Министерството на горите, завеждащ редакция в издателство „Народна младеж“ (1968-1970), зам.-гл. редактор на „Профиздат“ (1970-1973), завеждащ отдел „Българска литература“ (1973-1989) в сп.„Съвременник“, директор на сп. „Лов и риболов“ (от 1989), основател и директор на в. „Наслука“ (от 1991).
Дончо Цончев е републикански шампион по бокс за 1951 и 1952 г. и републикански шампион по автомобилизъм за 1964, 1965 и 1966 г. Депутат в 40-тото Народно събрание (2005-2009). През 2004 г. е награден с орден "Стара планина" първа степен, за големите му заслуги към българската литература и по случай неговата 70-годишнина. На 14 декември 2007 г. става носител на голямата награда за литература на Софийския университет.
Иван Груйкин, български адвокат с над 20-годишна юридическа практика, председател на Българско правно дружество,учредител и управляващ съдружник на Адвокатско дружество „Груйкин и съдружници“. Иван Груйкин е автор на множество публикации в български печатни и електронни медии по въпроси на съдебната система и върховенството на закона. Учредител и председател на нестопанската организация „Гражданска инициатива „Справедливост“, от името на която води едни от най-успешните съдебни дела в България срещу незаконните такси, както и множество колективни искове на засегнати граждани. Чест гост на телевизионни и радиопрограми по правни и политически въпроси.
Йордан Тодоров, футболист
Красимира Филипова, театровед, завършила право в СУ "Свети Климент Охридски" и театрознание във ВИТИЗ "Кръстю Сарафов", директор на дирекция "Театър, вариететно и цирково изкуство" при Министерството на културата, била е драматург и директор на Плевенския драматичен театър.
Наум Шопов, актьор. Роден е на 27 юли 1930 година в Стара Загора, в семейство на бежанци от Смърдеш, Костурско. Шопов няма завършено висше образование. Съпруг на Невена Симеонова, актриса. Синът му, Христо Шопов, също е известен актьор. Има и дъщеря, Лиза Шопова, също актриса. Играе в Народен театър „Иван Вазов“. През 2007 г. получава награда за цялостно творчество на фестивала „Златен витяз“ в Москва.
Участва в десетки филми и театрални постановки. От най-известните филми, в които се е снимал, са „Иконостасът“ (по романа на Димитър Талев „Железният светилник“, с режисьори Тодор Динов и Христо Христов), „Няма нищо по-хубаво от лошото време“, „Инспекторът и нощта“, „Крадецът на праскови“, „Граница“, сериалът „Капитан Петко Войвода“ и др.
Наум Шопов умира на 81-годишна възраст на 18 април 2012 г. след дълго боледуване.
Трифон Маринов Иванов, р. 1965 г., един от най-добрите централни защитници в българския футбол. Трифон Иванов започва своята кариера в Етър (Велико Търново). Впоследствие преминава в състава на ЦСКА и играе за отбора през периода 1988-93 и през сезоните 1995/96 и 1997/98. Бивш футболист на Бетис (Севиля, Испания), ФК Ньошател Ксамакс (Ньошател, Швейцария) и австрийските Рапид (Виена), Аустрия (Виена), Фаворитнер и ФАК Аванти Интернешънъл. Футболист № 1 на България за 1996 г. Шампион на България през 1989, 1990 и 1992 г. с ЦСКА и през 1991 г. с Етър, вицешампион през 1993 г. и бронзов медалист през 1998 г.. Носител на купата на страната през 1989 и 1993 г. с ЦСКА и на Купата на БФС през 1991 г. с Етър. За КЕШ има 16 мача за ЦСКА и 2 за Етър. Шампион на Австрия през 1996 с Рапид, вицешампион през 1997 г., бронзов медалист в Швейцария с Ксамакс през 1995 г. Финалист за КНК през 1996 г. с Рапид.
Има 174 мача и 21 гола в "А" група. Играе за националния отбор на България от 1988 до 1998 г. (77 мача и 6 гола), взима четвърто място с него на световното първенство по футбол в САЩ през 1994 г. (в 6 мача). Играе и на европейското първенство по футбол в Англия през 1996 г. (в 3 мача), а с негов великолепен гол във вратата на Русия България се класира и за световното първенство във Франция през 1998 г. (играе в 3 мача). След приключване на кариерата си започна изграждането на верига бензиностанции на австрийската фирма Аванти в Северна България.
Харалампи Аничкин, преводач
Доц. Христо Михайлов, бивш шеф на Съюза на ловците и риболовците
Св. вмчк Пантелеймон Св. Седмочисленици. Успение но Св. Климент, архиеп. Охридски
28 юли 2010
Елена Лафазанова, актриса
Иванка Гръбчева, режисьор, автор на редица детски филми и сериали
29 юли
Божидар Стефанов Петков, р. 1940 г., български композитор, автор на филмова музика. Завършва композиция през 1965 г. в Музикалната академия в Краков при Станислав Виехович и Кшищоф Пендерецки.
Васил Божков, бизнесмен, президент на "Нове Холдинг", 1956 г.
Георги Чавдаров, български художник — карикатурист, илюстратор и аниматор, сценарист и режисьор на анимационни филми. Роден през 1934 г. - умира през 2005 г. след тежко боледуване от рак.
Автор е на над 10 000 карикатури, публикувани в печата. Прави илюстрациите на 24 книги за деца. Режисира 12 анимационни филма за Студиото за игрални филми и Студиото за анимационни филми.
Пише сценариите на два анимационни филма: 1970 г. - Тримата глупаци (първи епизод от поредицата на Доньо Донев, съсценарист: Димо Боляров) и през 1978 г . - Тримата глупаци и глупачката (шести епизод от поредицата).
Чавдаров е награден с орден „Св. Кирил и Методий“ II степен. Роднина е на българският скулптор Александър Занков по майчина линия на Занков.
Акад. Евгени Богданов Будевски, физико-химик, академик (1995), професор, доктор на науките. Роден на 29 юли 1922 г. - умира през 2008 г.
Изследвания и изобретения в областта на електрохимията и електрохимическата кинетика. Основател и председател на Националния експертен съвет по нанотехнологии и на Националния център по нанотехнологии при БАН (1999). Президент на Българското електрохимическо дружество. Чуждестранен член на Саксонската академия на науките в Лайпциг (1974), член (1974) и вицепрезидент на Международната организация по електрохимия (1974–77), член на Комисията по електрохимия при Международния съюз по чиста и приложна химия (1979–87). Трудове върху електрокристализацията на металите. Има 25 авторски свидетелства за изобретения.
Мариян Георгиев Христов, футболист, национал, р. 1973 г. в Ботевград. Висок е 194 см и тежи 83 кг. Играл е като полузащитник и нападател за отборите на Балкан (Ботевград), Славия, Левски (София) и Кайзерслаутерн (Германия). От есента на 2004 г. играе за Волфсбург (Германия). В евротурнирите за Левски има 6 мача (4 за купата на УЕФА и 2 за КНК), а за купата на страната има 13 мача и 4 гола за "сините" и 3 мача и 1 гол за Славия. Участник на СП'1998 във Франция (в 2 мача) и на ЕП'2004 в Португалия (в 3 мача). Шампион на Германия през 1998 г. с отбора на Кайзерслаутерн. Вицешампион на България през 1996 г. с Левски и двукратен финалист за купата на страната през 1996 и 1997 г. Има 45 мача и 6 гола за националния отбор.
Мартина Григорова Вачкова, актриса и телевизионна водеща. Родена е през 1959 г. в София. Дъщеря е на известния актьор Григор Вачков. Завършва Висшия институт за театрално изкуство „Кръстю Сарафов“. Придобива известност през 90-те години в телевизионните предавания „Ку-ку“ и „Каналето“. През следващите години работи в театъра и киното и води сутрешно телевизионно предаване по Канал 1 - „Защо не! с Марта Вачкова“, по късно преименувано на „Жените“. От 17 октомври 2011 г. е водеща на предаването по Бнт, „Апартаментът“.
Стоян Хранов, председател на спортен клуб "Левски", р. 1942 в Божурище.
Стефания Колева, актриса
13 август
Емил Георгиев Кременлиев, р. 1969 г., бивш футболист, национал. Започва футболната си кариера в Славия, където играе от 1989 до 1993 г. Има 79 мача и 1 гол за Славия, играл е за Левски (София) от 1993 до 1995 и през 1997 г. (92 мача и 5 гола), Олимпиакос (Пирея, Гърция) през пролетта на 1996 и за ЦСКА (от 1997/98 до есента на 2000). През пролетта на 2001 г. отива в Унион (Берлин, Германия), след това в Спартак Варна (2001/02, 3 гола), Марек (2002 есента), Конелиано (2003 есента в Б група) и Казичене (2003-2007 в "А" ОФГ). Шампион на България през 1993/94 и 1994/95 г. с отбора на Левски (София). Вицешампион през 1990 със Славия и през 2000 г. с ЦСКА. Бронзов медалист през 1991 със Славия и през 1998 г. с ЦСКА. Носител на националната купа през 1994 с Левски и 1999 г. с ЦСКА. В евротурнирите има 28 мача и 1 гол (2 мача за ЦСКА и 4 за Левски в КЕШ, 12 мача и 1 гол за ЦСКА, 6 за Левски и 4 за Славия в УЕФА. За националния отбор дебютира на 8 септември 1993 срещу Швеция 1:1 в София. Бронзов медалист от Световното първенство в САЩ през 1994 г., където играе 5 мача. Общо има 43 мача и 1 гол за националния отбор. Участник на Европейското първенство през 1996 в Англия, играе в 1 мач. Президент на ФК Казичене.
Михаил Иванов Белчев, р. 1946 г., естраден певец, композитор, поет и режисьор.
Завършва ВМГИ, София и телевизионна режисура в Драматическия факултет на Театрална академия „Черкасов“, Ленинград.
В началото на кариерата си пише текстовете, музиката и сам изпълнява своите песни. Едни от най-популярните от този период са: „Булевардът“, „Младостта си отива“ и „Не остарявай любов“.
Автор е на музика за театрални постановки и филми. Режисьор в дирекция „Художествено-творческа дейност“ в НДК.
За песните си получава първи награди от фестивала „Златният Орфей“ през 1969, 1984, 1990, 1998. Същата награда за цялостно творчество му е присъдена през 1996 г.
2 ноември 2006
Анастасия Янкова, актриса в Столичния куклен театър
Проф. Богдан Богданов, р. 1940, председател на настоятелството на Нов български университет, преподавател по старогръцка литература и култура.
Велислава Дърева, журналистка, член на ВС на БСП, носител на наградата за публицистика "Черноризец Храбър" за 2003 г.
Дмитрий-Иван Паница, р. 1930 г., член на Настоятелството на Нов български университет.
Проф. Иван Газдов, р. 1945 г., художник
Кирил Назъров, р. 1941 г., писател
Мария Каварджикова, актриса
Ст.н.с. Николай Попов, р. 1943, член на УС на БАН
Текла Алексиева, художничка
